Не бях ходил в Русе някъде от началото на 90-те. Поне от това, което бях запомнил има доста промени, най-малкото се диша спокойно. За два дни престой обиколих доста неща, между които Пантеона, къщата-музей на Захари Стоянов и останките на Сексагинта Приста, които са доста оскъдни, но пък разбрах, че разкопките продължават. Музеят на Баба Тонка беше затворен за ремонт.
В Пантеона снимането беше разрешено. Вътре беше добре поддържан, но отвън е занемарен и осеян с графити. Паркът зад Пантеона, където е било бившето гробище също беше доста запустял. Самият парк изглежда приветлив, ако се разхождаш по алеите, но останалите запазени гробове и гробници са в окаяно състояние - оставени на произвола и пълни с боклуци. Доколкото разбрах от обяснения на русенци Пантеона е издигнат на мястото на разрушените преди това стари гробища поради разрастването на града и след протестите на някои общественици. В него са пренесени костите на погребаните преди това в гробищата възрожденци. Всичко обаче е доста объркващо. Например на едно място има възпоменателна плоча къде е бил гроба на Панайот Хитов, надгробния паметник явно е преместен пред Пантеона, а пък костите му би следвало да са в Пантеона. В прилежащия парк има още много гробници, гробове и възпоменателни табели на възрожденци погребани вътре, което малко или много размива точната представата за мястото на поклонение.
Самият град ми се стори чист и приятен, но това което ми направи впечатление е, че ако мога така да се изразя градът е “обърнал гръб” на Дунава. Крайдунавският парк беше безличен, а централната част на града и повечето институции са доста отдалечени от реката за разлика от други крайдунавски градове.
След Русе отидох до Басарбовския скален манастир “Св. Димитрий Басарбовски”. Манастирът беше добре поддържан и видимо наскоро претърпял ремонт. Имаше нови парапети и или отремонтирани или току-що изградени помещения в подножието. Перфектното място за кръчма, каквато предполагам, че е целта на ремонта. Няма лошо, ако това е начина да се съхрани и поддържа манастира. От свещеника там разбрах, че съхранени оригинални стенописи няма, но пък в ляво от църквата успях да хвана това. Дали е автентично и какво точно е така и не разбрах.

На 15-ти септември обиколих Абритус и Червен. За първото не съм сигурен как точно се изписва, защото го срещнах и като Абритос, но засега се доверявам на Уикипедия. На латински наименованието е Abrittus, така че би трябвало варианта с “у” да е верния.
Римския град беше добре поддържан само в частта, която е до музея, както и в частта на Перистилния комплекс. Другата част беше обрасла и изоставена, като в музея директно ми казаха да не ходя нататък, защото било труднодостъпно и нямало пътеки. Около една трета от градежите пък са напълно разрушени, за да се разчисти място за строежа на Балканфарма. Не знам какъв трябва да си, за да построиш фармацевтичен завод върху античен град и после да сложиш табела, че “Паметниците на културата са мъдроста и опита на човечеството през вековете” (правописа е запазен), но пък в България примери колкото щеш. Ако ходите нататък освен в музея и експозицията до него друго кой знае какво за гледане няма.
Към Червен тръгнах по разни третокласни пътища, които се оказа, че са тотално сгрешени на картата, като дори на едно кръстовище, за да се ориентирам прибегнах до компас, почти на шега подарен от един приятел преди необиколката. Дълго време карах по планински път, по който едвам имаше място да мине една кола, а пък и двата пъти, когато се случи да се разминавам с някой идващ в обратната посока беше доста интересно.
На крепостта досега не бях ходил и при първото си посещение останах с добри впечатления. Общо взето градежите са доста запазени и горе-долу поддържани. Липсата на бетонни “реставрации” като в Плиска, Шумен и Царевец до някаква степен са запазили чара и автентичността на мястото. Селото с едноименно име също ме изненада приятно. Ако отивате нататък имайте предвид, че има доста хубави и приятни къщи за отсядане.

Няма нищо по-хубаво от лошото време особено пък точно когато реших да си дам кратка почивка в необикалянето. Дано само да имам време да наваксам с писанията тук и да поподредя снимките от последния месец.
На 13 септември ходих до Сборяново. Отдавна бях планирал да отида там след като в университета се занимавах около два месеца с разработка върху Свещарската гробница, но все не оставаше време. Резервата ме изненада приятно с наличието на пояснителни табели навсякъде и за всичко и с добре поддържания информационен център. Дано да не е от факта, че е сравнително нов и да остане така и занапред. Освен в Свещарската или т.н. царска гробница ходих и до другите две отворени за посещение. За съжаление и тук снимането беше забранено и никой не можа да ми обясни с какви мотиви. Забраниха ми да снимам и заповедта на директора на музея, с която се забраняваше снимането. Тя пък гласеше, че на нарушителите се отнема техниката. Поради това, а и поради факта, че екскурзоводката през цялото време стоеше плътно до мен и 5-те снимки, които успях да направя са отвратителни. Ако някой иска да види гробницата в детайли да ходи до Исперих и да се изръси 14 кинта. Заслужават си, въпреки че в представите ми от снимки при откриването й ми се виждаше много по-голяма отколкото е в действителност.
От тракийския град до нея, който се предполага че най-вероятно е Хелис не е останало кой знае какво, но пък и голяма част от терена не е разкопан, така че може за в бъдеще да има повече за гледане.
В Демир Баба Теке пък никой не ми попречи да снимам колкото си искам. Вече бях виждал теке в Избул, така че тук това което ме впечатли беше единствено масивния градеж на постройката и стените. Сградата е гробница на ислямски духовен водач. Ходещите там на поклонение оставят около нея част от дрехата си, поради което мястото е осеяно с всякакви шарении навързани по дърветата наоколо.

В Шумен не бях идвал от 91-ва. В сравнение с тогава има доста промени - нови магазини, нови сгради, някои квартали са запустели, но има и някои неща, които не се променят.
Разгледах крепостта - величествена както винаги като изключим грозните бетонни реставрации. Паметникът на трансформърите пък ми се стори по-ужасен и от преди. Чух от шуменци следното - когато го открили всеки гледал недоумяващо и неразбиращо. Архитектът засегнат казал, че сега хората може да не го разбират, но след 50 години ще проумеят какво е имал предвид. Тогава един подхвърлил - “ми ела да си вземеш хонорара след 50 години”. Тази планина от бетон случайно да Ви напомня недоразумението пред НДК? Разгледах и джамията. Случи се точно, когато започваше обедната молитва. Досега не бях присъствал на такова нещо и ми беше доста интересно като изключим един момент, в който в продължение на 10-тина минути се повтаряше едно и също. Снимането вътре разбира се беше забранено.
Запознах се с певеца Петко Захариев, с който се оказахме трети братовчеди. Аз вече съм му фен, предполагам че и той на мен след като пооправих разни неща по кампютъра му. Всъщност рода на баба ми по майчина линия се изселва в Шуменско от Безмер след като последното става румънско и според едно родословно дърво поддържано от един от роднините към днешна дата те (роднините) трябва да наброяват около 160. Стоях в Шумен общо 6 дни, но в повечето от тях се запилях по околните села зает в обикалянето на роднини и опитването на едни ракии и тежки вина. Освен в Шумен бях гост и в Избул, Нови Пазар, Плиска (по наследство имаме някаква нива точно до стария град) и Могила.

След почти месец по южното черноморие реших да се преориентирам на север. Въобще това с ходенето на море май трябва да го изместя за ранната пролет или късната есен. И без това на плаж не обичам да ходя (това по цял ден да се пържиш на слънцето в най-голямата жега не мога да го проумея), така че поне извън сезона мога да избегна блъсканицата. Грозотиите от бетон обаче няма да мога. На път за север минах през Созопол като бърз влак през малка гара. Издържах няма и половин час. Въобще тези съвременни недоразумения като Созопол и Несебър оттук нататък смятам да ги пропускам. Предпочитам да ги помня така както си бяха преди 20 години.
В Търговище убих 2 дни. И този път града с нищо не ме впечатли, даже не се вдъхнових да снимам. Единственото хубаво нещо беше една кръчма в стар български стил намираща се до старата църква.
На Мадара направих една обиколка около 5-6 часа. Въпреки че съм ходил там поне 4 пъти, при това 3 пъти през последните 4 години всеки път продължавам да се впечатлявам. Този път за разлика от миналата година бяха махнали скелето от конника и можех да снимам без да ми се пречкат разни железа. Най-накрая от третия опит изкачих стълбите до крепостта. Първия път като се пробвах имаше лед, а втория път на половината път издъхнах и се отказах. Явно сега почивката ми се отразява добре. Пещерите също бяха отворени за разлика от миналата година. Обиколих и светилището, старобългарския манастирски комплекс и римската вила. Ако някой не е ходил на Мадара горещо му препоръчвам да иде.

Не знам колко често ще успявам да пиша тук къде ходя и какво правя, защото или не остава никакво време или на доста места връзката никаква я няма. Така че в момента започвам с половин месец закъснение, пък ще видя дали ще наваксам.
Както вече писах на 05.09.2008 обиколих Малко Търново, Петрова нива и Бръшлян.
Малко Търново ми се стори уютно малко градче, където човек спокойно може да отиде и да се откъсне от работата и големия град. Пътя от Бургас е малко по-добре от този от Царево. Въпреки че Странджа се води защитена територия за няколко часа пътуване се разминах с 4 товарни камиона с ремаркета пълни с отсечени дърва. До самия път (Царево – Малко Търново) пък имаше две сечища. В градчето има доста запазени стари къщи, като повечето от тях са поддържани. Обиколих градчето заедно с един младеж и една девойка, които търсеха католическата църква. Аз отидох в историческия музей, който представлява три стари къщи, като във всяка се помещаваше различна експозиция. Още на вратата имаше надпис, че печат за 100-те национални обекта се слага само след разглеждане на музея. На въпроса ми защо за да получиш печат че си разгледал обект № 7 – „Малко Търново, Петрова Нива“ трябва да си платиш таксата за музея не ми беше даден смислен отговор. Снимането в първите две експозиции беше забранено. Обяснението беше, че има ценни експонати. Явно ако нещо е ценно, то трябва да остане и колкото се може по-недостъпно за хората, които не могат да платят 4 лева, за да го видят. Пих кафе в центъра, където освен мен единствените други посетители бяха две момичета, които решаваха кръстословица като звъняха по телефона на някой да го питат за думите, които не знаеха.
На Петрова нива досега не бях ходил. Там освен паметника и едно параклисче няма кой знае какво. На картата беше отбелязано, че пътя продължава до някакъв манастир, но аз такова нещо не видях. Гледката обаче си заслужаваше!
Бръшлян пък едва не подминах, но вече един път видял го останах доста повече от предвиденото. Селцето е малко, пълно със стари къщи и успешно развиващо селски туризъм. На центъра имаше табела със всички хора в селото, където можеше да се преспи, снимки на къщите и телефони за връзка. Посетители явно имаше доста съдейки по новите джипове и лъскави коли минавайки от време на време. Повечето стари къщи бяха поддържани, но имаше и такива, които бяха занемарени. Всичко ново се строеше в стар стил. Определено едно хубаво място все още не загубило чара си като Копривщица или Арбанаси.

Всички предишни пъти, когато съм напускал някоя работа обикновено веднага съм се хващал на следващата. Този път реших да си дам почивка. Голяма при това. След кратък размисъл вече бях сигурен какво ми се прави – реших да направя една обиколка на България. „Защо само на България“ ме питаха доста познати. Защото единствено тук се чувствам на мястото си. Всяка жаба да си знае гьола!
Обиколка, но каква? Да ходя на места, където не съм бил преди не беше вариант, защото общо взето съм бил почти навсякъде, поне в по-големите градове и до по-известните забележителности. Варианта да забия към глухите и малки селца много ме привличаше, но след кратък размисъл и справки се оказа, че там където няма развит селски туризъм едва ли ще мога да намеря къде да ям и спя, особено пък какъвто вид имам в момента – силно окосмял и брадясал.
Започнах да си правя подробен план къде да отида и какво да разгледам. План с маршрути, дати, места за спане, резервации и т.н. Още на втория ден се отказах. Отказах се, защото това нямаше да бъде никаква почивка. Да гониш някакъв план и график в никакъв случай не можеше да бъде почивка. Затова реших, че перфектната обиколка на България ще е една необиколка на България - ще ходя където ми видят очите, където си искам, даже ако искам няма да ходя никъде. Та защо ми е план, според който трябва на еди-коя-си дата да ида еди-къде-си, ако предишния ден реша, че не ми се ходи никъде и искам да остана още известно време на мястото, където съм в момента или пък реша, че въобще ми е писнало от обикаляне и искам да се прибирам? Това беше моята почивка!
След един ден перипетии и търсене се сдобих с книжка на 100-те национални туристически обекта. По-скоро за да взема някой и друг печат когато отида до някой обект, отколкото с целта да ги обикалям. Пък и от носталгия. Имах от старите книжки, но я изгубих някъде, а и едва ли вече можех да посетя обект № 100 – „образцово ТКЗС по избор“.
Едно разпадащо се Пежо 405, една четириместна палатка, спален чувал, одеяло, хладилна чанта, един лаптоп, VMC и Wimax модеми, един SLR, един DSLR и 6 обектива. Какво повече му трябва на човек?
Потеглям, начална точка София, посока – неизвестна.
За плановете се оказах се прав. На първия ден от необикалката почина дядо.
Отидох си за известно време до Видин, където единствено за един ден се разсеях до Магурата рано сутрин по изгрев слънце.
След това необиколката фактически продължи наистина с необикаляне. След един отегчителен ден в Бургас прекарах една седмица в необикаляне на Поморие. Издържах само ден в Несебър (всяка година се заклевам, че няма повече да стъпя там по време на сезона), само половин ден в Китен, където имах чувството, че се е изтърсила половин София и вече почти седмица необикалям Ахтопол. Вчера се разкарах до Малко Търново, Петрова нива и Бръшлян.
В момента седя на една кръчма на брега на морето, пия ракия с бира и обмислям след вече почти месец необикаляне на южното черноморие накъде да хвана след два-три дни, когато и тук ще ми писне да необикалям.