Току що успях да уцеля паролата за блога си едва от третия път. Логично. Последната ми публикация е от 14 февруари.
Спомням си че на последния “БлогКамп” с Ясен, с който мимоходом минахме оттам успяхме да поспорим на терасата на Военния клуб за това в какво са се превърнали блоговете напоследък. Общо взето моето мнение беше, че блогването вече отдавна беше станало “мода” и че в един момент голяма част от блоговете се превърнаха в “ежедневие”, а и не само. По това време доста от старите блогове, които четях обявиха че спират. Аз не спрях блога си, а просто спрях да пиша.
По принцип мога да кажа че винаги пишейки тук съм писал по скоро за себе си отколкото за някаква публика или читатели. Никога не съм имал идея този блог да е най-четения, най-известния, най-посещвания, най-все тая.
Сега мисля, че е настъпил момента да дам на блога още един шанс.
От началото на тази седмица вече съм свободен електрон, демек - безработен. Реших, че имам нужда от солидна почивка и това е нещото, което смятам да направя.
Ако е живот и здраве мисля, че скоро ще имам за какво да пиша тук.