Понеже напоследък има тенденция да се блогват снимки на работните места нека и аз да се включа. Ето как изглеждаше работното ми място днес преди да се появя:
И разбира се реакцията ми, когато се появявам:
Спомних си за песента на Doors от заглавието на поста, когато видях това видео: Строителството на Иракли продължава.
Наистина ли сме се примирили?
Накъсаното небе изстива.
Хората са нарязани от размитите линии пред очите ми.
Цветята стенат, листата плачат,
а слънцето е намръщено и като че ли таи злоба в себе си.
Не искам да гледам света през мрежа за комари!
Онзи ден сред спама в пощата си (не електронната) намерих обемист плик от “Издателство на художниците рисуващи с уста и крака”. Доколкото видях имаше такива писма във всички пощенски кутии във входа. Пликът съдържаше 6 големи картички, 6 малки такива, календарче, една брошура и попълнена бланка с пощенски запис на името на издателството. Освен бланка за пощенски запис имаше и попълнена вносна бележка за плащане по банков път. Доколкото разбрах от брошурата, докато я прочетох набързо отивайки към колата, издателството ти изпраща картичките, а пък ако ти харесват можеш да ги платиш. По принцип нямам нищо против да платя за нещо, което съм получил и ми харесва и реших да преведа пари за картичките когато се добера до работа. Вече на работа прочетох по-обстойно за какво става въпрос и като че ли нещо в текста вече не ми звучеше нормално: “Надяваме се, че коледният ни комплект ще Ви хареса, може би и Вие ще решите да зарадвате с него свои близки. Предлагаме Ви нашата колекция на цена от 9,50 лв.” Всъщност никъде не беше упоменато, че плащането е по желание. Да, наистина получаваш картичките, никой не те задължава да платиш, явно че ще платиш само ако искаш, но това не го пишеше никъде. Изчетох пак целия текст и не намерих другото нещо, което ме интересуваше - къде ще отидат тези пари? За художниците на картичките ли? Такава информация нямаше. Направи ми впечатление и това, че парите не отиват в някаква организация с благотворителна цел или фондация, а във фирма - банковата сметка беше на името на еднолично дружество с ограничена отговорност. Реших да се обадя на посочения телефон за повече информация, но ударих на камък - телефонът цял ден упорито даваше свободно.
Google пък връща следното при търсене информация за издателството:
today.bg
It in the press
в. Черно море
В края на краищата реших засега да не превеждам пари, поне не и докато не ми се изяснят всички въпросителни.
Освен многото почивни дни другото, което ми харесва около всички тези празници в края на годината са и традиционните подаръци, които доставчиците на хардуер подаряват. Първите вече се отчетоха, да видим кои ще са другите, от които ще се пазарува през 2008-ма 
Наздраве!
И каза Бого да бъде коледна среща на блогърите
Това горното е мъдрост от Borime4kata. Запознах се с доста хора “офлайн”, а с някои се оказа, че вече се познаваме. Беше весело и интересно. Отмъкнах една шепа стикери на Wordpress, първия от които отиде на колата. Станах свидетел на танца на Lord Sobek, дано да има клипове.
Муза
След като преди месец скъсах струна на китарата чак днес сколасах да си купя нови. Нещо ме засърбяха ръцете…
Тази печка е наследство от прадядо ми Панко, чиято фамилия нося. Доколкото ми е известно това е първият електрически уред купуван на село. Докато все още нещо можеше да се прочете на металната му табелка, там ако не се лъжа пишеше, че е мейд ин Чехословакия 1956 г.
Следващото нещо, което ще Ви покажа, пък е по майчина линия. Тази пътечка е тъкана ръчно от прабаба ми Парашкева.
Със сигурност в днешно време има по-енерго спестяващи печки от тази и по-ергономични килимчета от този, но това са нещата, които и до ден днешен където и да се намирам ме карат да се чувствам като у НАС!
