Онзи ден сред спама в пощата си (не електронната) намерих обемист плик от „Издателство на художниците рисуващи с уста и крака“. Доколкото видях имаше такива писма във всички пощенски кутии във входа. Пликът съдържаше 6 големи картички, 6 малки такива, календарче, една брошура и попълнена бланка с пощенски запис на името на издателството. Освен бланка за пощенски запис имаше и попълнена вносна бележка за плащане по банков път. Доколкото разбрах от брошурата, докато я прочетох набързо отивайки към колата, издателството ти изпраща картичките, а пък ако ти харесват можеш да ги платиш. По принцип нямам нищо против да платя за нещо, което съм получил и ми харесва и реших да преведа пари за картичките когато се добера до работа. Вече на работа прочетох по-обстойно за какво става въпрос и като че ли нещо в текста вече не ми звучеше нормално: „Надяваме се, че коледният ни комплект ще Ви хареса, може би и Вие ще решите да зарадвате с него свои близки. Предлагаме Ви нашата колекция на цена от 9,50 лв.“ Всъщност никъде не беше упоменато, че плащането е по желание. Да, наистина получаваш картичките, никой не те задължава да платиш, явно че ще платиш само ако искаш, но това не го пишеше никъде. Изчетох пак целия текст и не намерих другото нещо, което ме интересуваше – къде ще отидат тези пари? За художниците на картичките ли? Такава информация нямаше. Направи ми впечатление и това, че парите не отиват в някаква организация с благотворителна цел или фондация, а във фирма – банковата сметка беше на името на еднолично дружество с ограничена отговорност. Реших да се обадя на посочения телефон за повече информация, но ударих на камък – телефонът цял ден упорито даваше свободно.
Google пък връща следното при търсене информация за издателството:
today.bg
It in the press
в. Черно море
В края на краищата реших засега да не превеждам пари, поне не и докато не ми се изяснят всички въпросителни.