Rolling Stones в Белград | Начало | Въпроси/Отговори

17.07.2007

Нощ

Самотно, бавно спуска се нощта,
Паважите редуват се смутено,
Аларми свирят нейде във нощта,
Съседите надзъртат притеснено,
Ежи се луната настървено,
Танцуват пак звездите над света,
Един самотник спи във нищета,

Слънцето сломено склонило е глава,
Табелите примигват оживено,
Развратна блудница оглежда се смутено,
Абажурите отекват на отсрещната стена,
Неона грейва със пламптяща синева,
Дърветата полюшват се с тъга,
Жаденеейки за дневна светлина,
А мрака бавно се оттегля от града…

Тази публикация е публикувана на 17.07.2007 в 16:29 в категория основна, рими. Може да следите коментарите за тази публикация чрез RSS 2.0. Може да публикувате коментар, или да ползвате trackback от вашия сайт.

2 коментара към “Нощ”

  1. Vili каза:
    26.09.2008 в 16:46

    Ноща е отронена пита от восък…
    като сълзата в очите ти,
    която никога не изплака…
    за мен!!! В.Венкова

  2. Милен Панков каза:
    29.09.2008 в 7:32

    Не знам дали става ясно, но главната идея тук е акростиха. :)

Вашият коментар

Моля, пишете на кирилица!
Коментари на латиница се игнорират автоматично.