В нощта на старата забрава
изгоря във мен една искра…
Ти остана тъй далеч от мен
и аз не мога да докосна
твоите коси, наистина.
Истина в душата,
как искам наистина…
Зората ражда, ражда се във мен…
Искра изгаря там,
където не бива да оставам сам,
Да оставам сам!
Ще отида,
ще изпитам чувството, наистина!
И зората ще изгрее
в нашите сърца…
Листата, листата ще останат
те във мен
и когато се обърна ще погледна
очите, които бих желал
да са до мен,
зора искри във тях,
аз искам да са до мен…
А зората ще остане в теб сега…
А зората ще пребъде…
А зората ще изгрее…
И червеното във мака
и лалетата ще останат
в нас сега…
Коси изгарят,
слънчеви лъчи…
Една есенна чучулига
ще се опита да отнеме,
да отнеме теб от мен, сега…
Раздялата ще бъде страшна,
нека да опитаме пак, сега…
Ела, прегърни ме, аз останах сам,
но не ще помогнат
всички Сатани на света
да те обичам,
пак да те обичам!

автор: Светослав Труйков