Вече мина бая време откакто се върнах, а все още се бавя с писането за пътуването тук. Това се дължи на заетостта ми напоследък с мързелуване, безцелно мотаене из града, излежаване и самоизмъчване със съвременна българска проза или както аз наричам всичко това накуп – почивка от почивката.
Но да се върнем на пътуването. На 17 септември за пръв път посетих Свищов. Въпреки че не го обиколих кой знае колко ми се стори най-обикновен малък град. Предполагам, че студентите са тези, които внасят малко разлика в ежедневието му или най-вероятно те са ежедневието му. Освен с първия си акт откакто имам шофьорска книжка (все още там ми задържат талона) май с друго града няма да го запомня.
На следващия ден отидох до Нове. Там от доста време копаят полски студенти, а пък разкопките се финансират от Република Полша, за което има поставени поне 5-6 табели. Имайки предвид, че Нове не е типичен град, а лагер на легион видяното надмина очакванията ми. Постройките са доста обемни и сравнително запазени и поддържани. Дано да не е само защото са финансирани от Полша. Експозиции с находки от Нове може да се видят в прилежащия музей, в двора на къщата-музей на Алеко Константинов (?) и на втория етаж на ресторант „Свищов“ (???). Всички експонати са реставрирани в Полша.
След Нове поех към Кривина, където точно до самото село трябваше да се намира Ятрус. Имайки предварителната информация, че там разкопките са българо-немски очакванията ми бяха големи. В селото обаче едва четвъртия човек успя да разбере за какво го питам. Въпреки видимо високото съдържание на алкохол в кръвта си ми обясни, че няма смисъл да ходя там, защото от 3 години никой не се бил вясвал и всичко е запустяло и обрасло. Включително оградата, с която обградили разкопките отдавна вече я нямало. Въпреки всичко ми обясни откъде да мина, за да стигна до Ятрус. Когато отидох видях това. Ето пък как е изглеждало същото място само преди 10 години:

© Рекламно-издателски център „Култура“

Очевидно българо-немските разкопки са станали само български, но пък вече не са и разкопки. Защо обаче нещо, за което са давани пари за възстановяване и консервиране е оставено на произвола на съдбата? Отговори много, но ето Ви един примерен. Нека дойдат поляците!
По принцип следващата точка от необиколката беше Плевен, но пък имах още два-три часа за убиване и запраших към Никопол. Из града се мотах само толкова доколкото да открия Шишмановата крепост, така че много впечатления нямам. След като ме упътиха тръгнах по един баир, на който беше разположен ромски квартал. По средата пътя беше запречен от някакъв камион, на който товареха коне, поради което оставих колата и продължих пеша. Само след десет минути вече си имах за спътници 10-12 ромчета, които заради фотоапаратите по мен упорито искаха да ги снимам „на вестника“ и докато не го направих не ме оставиха на мира. От самата крепост не е останало нищо освен три-четири зида и една капия. Въпреки това отгоре гледката си заслужаваше!