След като вече бях тръгнал от Русе надолу по поломието към Басарбово на следващия ден реших да продължа до Иваново и до тамошните скални църкви. Въпреки гръмките табели гласящи, че и седемте скални църкви са отворени се оказа, че отворена е само църквата „Света Богородица“, част от скалния манастир „Св. Архангел Михаил“. Всички други щели да бъдат отворени от май идната година, просто било избързано с табелите. В манастира снимането беше забранено, но докато се мотках горе извикаха уредника за малко долу в подножието, в резултат на което откраднах 20-тина кадъра. Освен мен в църквата имаше само още един посетител, с който се заговорихме на слизане. Оказа се, че човека не е българин, а пише пътеписи за България, както и за още няколко страни. Преди 4 години написал пътепис и сега обикалял, за да актуализира работно време на музеи, експозиции и т.н. Питах го накъде ще хваща след Иваново, но той каза че нямал идея, тъй като днес му бил почивен ден и просто обикалял места, които не е посещавал преди. След 10 минути вече пътувахме заедно надолу към Борово.
В Борово отидохме до тракийската гробница наскоро преместена в центъра на града до училището. Там се запознах с човек, който ми се представи за местния краевед. Обясни ни, че от три години премествали гробницата в града, защото иманярите почнали да я подкопават, но не бил доволен от работата на майсторите дето я местели. Също така започнали да строят нещо като музейче, където идеята била да има копие на Боровското златно съкровище. Гробницата все още не беше отворена за посещение та се наложи да прескачаме огради. В сравнение с други гробници тази не беше нещо особено, но пък поне успях да направя снимки, защото няма да се учудя след като се отвори това да не е възможно.
След Борово със спътника ми отидохме до моста на Кольо Фичето в Бяла, където му дръпнах една бърза лекция по история на България и потеглихме към Никюп.
За да стигнете от Никюп до Никополис ад Иструм Ви трябват освен здрави нерви и малко въображение. Аз се обърках най-малко 3 пъти, но това е може би защото на всяко кръстовище, където липсват табели винаги тръгвам наляво. От всички римски градове, които бях виждал досега това беше най-запазеният. Докато на други места имаше два-три зида и няколко камъка тук можеше да се види всичко почти във вида както е било преди 2000 години. Жалко че след дълго време на проучване е разкопана само една трета от града. Ако не валеше толкова силно щях да направя много повече снимки. А снимането беше позволено. Нямам нищо против да плащам, за да снимам и мисля, че това е много по правилно решение от варианта щракането да се забрани, за да вървят картичките. Ако не сте ходили до Никюп, заслужава си.
Към края на деня вече валеше из ведро. Спътникът ми запраши към Велико Търново за да продължи утре работата си, а аз впечатлен от Никополис ад Иструм обърнах нагоре към Свищов с идеята да отида до Нове и Ятрус.