Не бях ходил в Русе някъде от началото на 90-те. Поне от това, което бях запомнил има доста промени, най-малкото се диша спокойно. За два дни престой обиколих доста неща, между които Пантеона, къщата-музей на Захари Стоянов и останките на Сексагинта Приста, които са доста оскъдни, но пък разбрах, че разкопките продължават. Музеят на Баба Тонка беше затворен за ремонт.
В Пантеона снимането беше разрешено. Вътре беше добре поддържан, но отвън е занемарен и осеян с графити. Паркът зад Пантеона, където е било бившето гробище също беше доста запустял. Самият парк изглежда приветлив, ако се разхождаш по алеите, но останалите запазени гробове и гробници са в окаяно състояние - оставени на произвола и пълни с боклуци. Доколкото разбрах от обяснения на русенци Пантеона е издигнат на мястото на разрушените преди това стари гробища поради разрастването на града и след протестите на някои общественици. В него са пренесени костите на погребаните преди това в гробищата възрожденци. Всичко обаче е доста объркващо. Например на едно място има възпоменателна плоча къде е бил гроба на Панайот Хитов, надгробния паметник явно е преместен пред Пантеона, а пък костите му би следвало да са в Пантеона. В прилежащия парк има още много гробници, гробове и възпоменателни табели на възрожденци погребани вътре, което малко или много размива точната представата за мястото на поклонение.
Самият град ми се стори чист и приятен, но това което ми направи впечатление е, че ако мога така да се изразя градът е “обърнал гръб” на Дунава. Крайдунавският парк беше безличен, а централната част на града и повечето институции са доста отдалечени от реката за разлика от други крайдунавски градове.
След Русе отидох до Басарбовския скален манастир “Св. Димитрий Басарбовски”. Манастирът беше добре поддържан и видимо наскоро претърпял ремонт. Имаше нови парапети и или отремонтирани или току-що изградени помещения в подножието. Перфектното място за кръчма, каквато предполагам, че е целта на ремонта. Няма лошо, ако това е начина да се съхрани и поддържа манастира. От свещеника там разбрах, че съхранени оригинални стенописи няма, но пък в ляво от църквата успях да хвана това. Дали е автентично и какво точно е така и не разбрах.