На 15-ти септември обиколих Абритус и Червен. За първото не съм сигурен как точно се изписва, защото го срещнах и като Абритос, но засега се доверявам на Уикипедия. На латински наименованието е Abrittus, така че би трябвало варианта с “у” да е верния.
Римския град беше добре поддържан само в частта, която е до музея, както и в частта на Перистилния комплекс. Другата част беше обрасла и изоставена, като в музея директно ми казаха да не ходя нататък, защото било труднодостъпно и нямало пътеки. Около една трета от градежите пък са напълно разрушени, за да се разчисти място за строежа на Балканфарма. Не знам какъв трябва да си, за да построиш фармацевтичен завод върху античен град и после да сложиш табела, че “Паметниците на културата са мъдроста и опита на човечеството през вековете” (правописа е запазен), но пък в България примери колкото щеш. Ако ходите нататък освен в музея и експозицията до него друго кой знае какво за гледане няма.
Към Червен тръгнах по разни третокласни пътища, които се оказа, че са тотално сгрешени на картата, като дори на едно кръстовище, за да се ориентирам прибегнах до компас, почти на шега подарен от един приятел преди необиколката. Дълго време карах по планински път, по който едвам имаше място да мине една кола, а пък и двата пъти, когато се случи да се разминавам с някой идващ в обратната посока беше доста интересно.
На крепостта досега не бях ходил и при първото си посещение останах с добри впечатления. Общо взето градежите са доста запазени и горе-долу поддържани. Липсата на бетонни “реставрации” като в Плиска, Шумен и Царевец до някаква степен са запазили чара и автентичността на мястото. Селото с едноименно име също ме изненада приятно. Ако отивате нататък имайте предвид, че има доста хубави и приятни къщи за отсядане.