Няма нищо по-хубаво от лошото време особено пък точно когато реших да си дам кратка почивка в необикалянето. Дано само да имам време да наваксам с писанията тук и да поподредя снимките от последния месец.
На 13 септември ходих до Сборяново. Отдавна бях планирал да отида там след като в университета се занимавах около два месеца с разработка върху Свещарската гробница, но все не оставаше време. Резервата ме изненада приятно с наличието на пояснителни табели навсякъде и за всичко и с добре поддържания информационен център. Дано да не е от факта, че е сравнително нов и да остане така и занапред. Освен в Свещарската или т.н. царска гробница ходих и до другите две отворени за посещение. За съжаление и тук снимането беше забранено и никой не можа да ми обясни с какви мотиви. Забраниха ми да снимам и заповедта на директора на музея, с която се забраняваше снимането. Тя пък гласеше, че на нарушителите се отнема техниката. Поради това, а и поради факта, че екскурзоводката през цялото време стоеше плътно до мен и 5-те снимки, които успях да направя са отвратителни. Ако някой иска да види гробницата в детайли да ходи до Исперих и да се изръси 14 кинта. Заслужават си, въпреки че в представите ми от снимки при откриването й ми се виждаше много по-голяма отколкото е в действителност.
От тракийския град до нея, който се предполага че най-вероятно е Хелис не е останало кой знае какво, но пък и голяма част от терена не е разкопан, така че може за в бъдеще да има повече за гледане.
В Демир Баба Теке пък никой не ми попречи да снимам колкото си искам. Вече бях виждал теке в Избул, така че тук това което ме впечатли беше единствено масивния градеж на постройката и стените. Сградата е гробница на ислямски духовен водач. Ходещите там на поклонение оставят около нея част от дрехата си, поради което мястото е осеяно с всякакви шарении навързани по дърветата наоколо.