След почти месец по южното черноморие реших да се преориентирам на север. Въобще това с ходенето на море май трябва да го изместя за ранната пролет или късната есен. И без това на плаж не обичам да ходя (това по цял ден да се пържиш на слънцето в най-голямата жега не мога да го проумея), така че поне извън сезона мога да избегна блъсканицата. Грозотиите от бетон обаче няма да мога. На път за север минах през Созопол като бърз влак през малка гара. Издържах няма и половин час. Въобще тези съвременни недоразумения като Созопол и Несебър оттук нататък смятам да ги пропускам. Предпочитам да ги помня така както си бяха преди 20 години.
В Търговище убих 2 дни. И този път града с нищо не ме впечатли, даже не се вдъхнових да снимам. Единственото хубаво нещо беше една кръчма в стар български стил намираща се до старата църква.
На Мадара направих една обиколка около 5-6 часа. Въпреки че съм ходил там поне 4 пъти, при това 3 пъти през последните 4 години всеки път продължавам да се впечатлявам. Този път за разлика от миналата година бяха махнали скелето от конника и можех да снимам без да ми се пречкат разни железа. Най-накрая от третия опит изкачих стълбите до крепостта. Първия път като се пробвах имаше лед, а втория път на половината път издъхнах и се отказах. Явно сега почивката ми се отразява добре. Пещерите също бяха отворени за разлика от миналата година. Обиколих и светилището, старобългарския манастирски комплекс и римската вила. Ако някой не е ходил на Мадара горещо му препоръчвам да иде.