Не знам колко често ще успявам да пиша тук къде ходя и какво правя, защото или не остава никакво време или на доста места връзката никаква я няма. Така че в момента започвам с половин месец закъснение, пък ще видя дали ще наваксам.
Както вече писах на 05.09.2008 обиколих Малко Търново, Петрова нива и Бръшлян.
Малко Търново ми се стори уютно малко градче, където човек спокойно може да отиде и да се откъсне от работата и големия град. Пътя от Бургас е малко по-добре от този от Царево. Въпреки че Странджа се води защитена територия за няколко часа пътуване се разминах с 4 товарни камиона с ремаркета пълни с отсечени дърва. До самия път (Царево – Малко Търново) пък имаше две сечища. В градчето има доста запазени стари къщи, като повечето от тях са поддържани. Обиколих градчето заедно с един младеж и една девойка, които търсеха католическата църква. Аз отидох в историческия музей, който представлява три стари къщи, като във всяка се помещаваше различна експозиция. Още на вратата имаше надпис, че печат за 100-те национални обекта се слага само след разглеждане на музея. На въпроса ми защо за да получиш печат че си разгледал обект № 7 – „Малко Търново, Петрова Нива“ трябва да си платиш таксата за музея не ми беше даден смислен отговор. Снимането в първите две експозиции беше забранено. Обяснението беше, че има ценни експонати. Явно ако нещо е ценно, то трябва да остане и колкото се може по-недостъпно за хората, които не могат да платят 4 лева, за да го видят. Пих кафе в центъра, където освен мен единствените други посетители бяха две момичета, които решаваха кръстословица като звъняха по телефона на някой да го питат за думите, които не знаеха.
На Петрова нива досега не бях ходил. Там освен паметника и едно параклисче няма кой знае какво. На картата беше отбелязано, че пътя продължава до някакъв манастир, но аз такова нещо не видях. Гледката обаче си заслужаваше!
Бръшлян пък едва не подминах, но вече един път видял го останах доста повече от предвиденото. Селцето е малко, пълно със стари къщи и успешно развиващо селски туризъм. На центъра имаше табела със всички хора в селото, където можеше да се преспи, снимки на къщите и телефони за връзка. Посетители явно имаше доста съдейки по новите джипове и лъскави коли минавайки от време на време. Повечето стари къщи бяха поддържани, но имаше и такива, които бяха занемарени. Всичко ново се строеше в стар стил. Определено едно хубаво място все още не загубило чара си като Копривщица или Арбанаси.