Всички предишни пъти, когато съм напускал някоя работа обикновено веднага съм се хващал на следващата. Този път реших да си дам почивка. Голяма при това. След кратък размисъл вече бях сигурен какво ми се прави – реших да направя една обиколка на България. „Защо само на България“ ме питаха доста познати. Защото единствено тук се чувствам на мястото си. Всяка жаба да си знае гьола!
Обиколка, но каква? Да ходя на места, където не съм бил преди не беше вариант, защото общо взето съм бил почти навсякъде, поне в по-големите градове и до по-известните забележителности. Варианта да забия към глухите и малки селца много ме привличаше, но след кратък размисъл и справки се оказа, че там където няма развит селски туризъм едва ли ще мога да намеря къде да ям и спя, особено пък какъвто вид имам в момента – силно окосмял и брадясал.
Започнах да си правя подробен план къде да отида и какво да разгледам. План с маршрути, дати, места за спане, резервации и т.н. Още на втория ден се отказах. Отказах се, защото това нямаше да бъде никаква почивка. Да гониш някакъв план и график в никакъв случай не можеше да бъде почивка. Затова реших, че перфектната обиколка на България ще е една необиколка на България - ще ходя където ми видят очите, където си искам, даже ако искам няма да ходя никъде. Та защо ми е план, според който трябва на еди-коя-си дата да ида еди-къде-си, ако предишния ден реша, че не ми се ходи никъде и искам да остана още известно време на мястото, където съм в момента или пък реша, че въобще ми е писнало от обикаляне и искам да се прибирам? Това беше моята почивка!
След един ден перипетии и търсене се сдобих с книжка на 100-те национални туристически обекта. По-скоро за да взема някой и друг печат когато отида до някой обект, отколкото с целта да ги обикалям. Пък и от носталгия. Имах от старите книжки, но я изгубих някъде, а и едва ли вече можех да посетя обект № 100 – „образцово ТКЗС по избор“.
Едно разпадащо се Пежо 405, една четириместна палатка, спален чувал, одеяло, хладилна чанта, един лаптоп, VMC и Wimax модеми, един SLR, един DSLR и 6 обектива. Какво повече му трябва на човек?
Потеглям, начална точка София, посока – неизвестна.
За плановете се оказах се прав. На първия ден от необикалката почина дядо.
Отидох си за известно време до Видин, където единствено за един ден се разсеях до Магурата рано сутрин по изгрев слънце.
След това необиколката фактически продължи наистина с необикаляне. След един отегчителен ден в Бургас прекарах една седмица в необикаляне на Поморие. Издържах само ден в Несебър (всяка година се заклевам, че няма повече да стъпя там по време на сезона), само половин ден в Китен, където имах чувството, че се е изтърсила половин София и вече почти седмица необикалям Ахтопол. Вчера се разкарах до Малко Търново, Петрова нива и Бръшлян.
В момента седя на една кръчма на брега на морето, пия ракия с бира и обмислям след вече почти месец необикаляне на южното черноморие накъде да хвана след два-три дни, когато и тук ще ми писне да необикалям.