5.03.2009

Дебют на черния кон

След доста години преводи един мой приятел накрая реши да пропише:

Милен Стоянов - Дебют на черния кон

Милен СтояновДебют на черния кон.

Въпреки че съм пристрастен книгата наистина си заслужава.
Прочетете я!

30.10.2008

Свищов, Нове, Ятрус, Никопол

Вече мина бая време откакто се върнах, а все още се бавя с писането за пътуването тук. Това се дължи на заетостта ми напоследък с мързелуване, безцелно мотаене из града, излежаване и самоизмъчване със съвременна българска проза или както аз наричам всичко това накуп – почивка от почивката.
Но да се върнем на пътуването. На 17 септември за пръв път посетих Свищов. Въпреки че не го обиколих кой знае колко ми се стори най-обикновен малък град. Предполагам, че студентите са тези, които внасят малко разлика в ежедневието му или най-вероятно те са ежедневието му. Освен с първия си акт откакто имам шофьорска книжка (все още там ми задържат талона) май с друго града няма да го запомня.
На следващия ден отидох до Нове. Там от доста време копаят полски студенти, а пък разкопките се финансират от Република Полша, за което има поставени поне 5-6 табели. Имайки предвид, че Нове не е типичен град, а лагер на легион видяното надмина очакванията ми. Постройките са доста обемни и сравнително запазени и поддържани. Дано да не е само защото са финансирани от Полша. Експозиции с находки от Нове може да се видят в прилежащия музей, в двора на къщата-музей на Алеко Константинов (?) и на втория етаж на ресторант „Свищов“ (???). Всички експонати са реставрирани в Полша.
След Нове поех към Кривина, където точно до самото село трябваше да се намира Ятрус. Имайки предварителната информация, че там разкопките са българо-немски очакванията ми бяха големи. В селото обаче едва четвъртия човек успя да разбере за какво го питам. Въпреки видимо високото съдържание на алкохол в кръвта си ми обясни, че няма смисъл да ходя там, защото от 3 години никой не се бил вясвал и всичко е запустяло и обрасло. Включително оградата, с която обградили разкопките отдавна вече я нямало. Въпреки всичко ми обясни откъде да мина, за да стигна до Ятрус. Когато отидох видях това. Ето пък как е изглеждало същото място само преди 10 години:


© Рекламно-издателски център „Култура“

Очевидно българо-немските разкопки са станали само български, но пък вече не са и разкопки. Защо обаче нещо, за което са давани пари за възстановяване и консервиране е оставено на произвола на съдбата? Отговори много, но ето Ви един примерен. Нека дойдат поляците!
По принцип следващата точка от необиколката беше Плевен, но пък имах още два-три часа за убиване и запраших към Никопол. Из града се мотах само толкова доколкото да открия Шишмановата крепост, така че много впечатления нямам. След като ме упътиха тръгнах по един баир, на който беше разположен ромски квартал. По средата пътя беше запречен от някакъв камион, на който товареха коне, поради което оставих колата и продължих пеша. Само след десет минути вече си имах за спътници 10-12 ромчета, които заради фотоапаратите по мен упорито искаха да ги снимам „на вестника“ и докато не го направих не ме оставиха на мира. От самата крепост не е останало нищо освен три-четири зида и една капия. Въпреки това отгоре гледката си заслужаваше!

15.10.2008

Иваново, Борово, Бяла, Никюп

След като вече бях тръгнал от Русе надолу по поломието към Басарбово на следващия ден реших да продължа до Иваново и до тамошните скални църкви. Въпреки гръмките табели гласящи, че и седемте скални църкви са отворени се оказа, че отворена е само църквата „Света Богородица“, част от скалния манастир „Св. Архангел Михаил“. Всички други щели да бъдат отворени от май идната година, просто било избързано с табелите. В манастира снимането беше забранено, но докато се мотках горе извикаха уредника за малко долу в подножието, в резултат на което откраднах 20-тина кадъра. Освен мен в църквата имаше само още един посетител, с който се заговорихме на слизане. Оказа се, че човека не е българин, а пише пътеписи за България, както и за още няколко страни. Преди 4 години написал пътепис и сега обикалял, за да актуализира работно време на музеи, експозиции и т.н. Питах го накъде ще хваща след Иваново, но той каза че нямал идея, тъй като днес му бил почивен ден и просто обикалял места, които не е посещавал преди. След 10 минути вече пътувахме заедно надолу към Борово.
В Борово отидохме до тракийската гробница наскоро преместена в центъра на града до училището. Там се запознах с човек, който ми се представи за местния краевед. Обясни ни, че от три години премествали гробницата в града, защото иманярите почнали да я подкопават, но не бил доволен от работата на майсторите дето я местели. Също така започнали да строят нещо като музейче, където идеята била да има копие на Боровското златно съкровище. Гробницата все още не беше отворена за посещение та се наложи да прескачаме огради. В сравнение с други гробници тази не беше нещо особено, но пък поне успях да направя снимки, защото няма да се учудя след като се отвори това да не е възможно.
След Борово със спътника ми отидохме до моста на Кольо Фичето в Бяла, където му дръпнах една бърза лекция по история на България и потеглихме към Никюп.
За да стигнете от Никюп до Никополис ад Иструм Ви трябват освен здрави нерви и малко въображение. Аз се обърках най-малко 3 пъти, но това е може би защото на всяко кръстовище, където липсват табели винаги тръгвам наляво. От всички римски градове, които бях виждал досега това беше най-запазеният. Докато на други места имаше два-три зида и няколко камъка тук можеше да се види всичко почти във вида както е било преди 2000 години. Жалко че след дълго време на проучване е разкопана само една трета от града. Ако не валеше толкова силно щях да направя много повече снимки. А снимането беше позволено. Нямам нищо против да плащам, за да снимам и мисля, че това е много по правилно решение от варианта щракането да се забрани, за да вървят картичките. Ако не сте ходили до Никюп, заслужава си.
Към края на деня вече валеше из ведро. Спътникът ми запраши към Велико Търново за да продължи утре работата си, а аз впечатлен от Никополис ад Иструм обърнах нагоре към Свищов с идеята да отида до Нове и Ятрус.

13.10.2008

Back to reality

От три дни отново съм в София. Обикалянето свърши. Когато тръгвах си мислех, че ще имам време да поствам редовно за това къде съм, но все повече и повече изоставах като накрая вече въобще нямах никакво време за блога. Самото писане не ми беше толкова голям проблем колкото подбора и обработката на снимките, които публикувам в галерията. Макар и със закъснение смятам да продължа да Ви правя съпричастни с необиколката, дано само преди да съм приключил не изтече информация от ДАНС за това къде съм бил.
Впечатленията ми като цяло ще оставя за десерт, сега мога само да кажа че след около два месеца далеч от големия град в момента още не мога да се адаптирам в лудницата и с изключение на протеста в събота не излизам по-далече от кварталните кафета.

29.09.2008

Русе, Басарбово

Не бях ходил в Русе някъде от началото на 90-те. Поне от това, което бях запомнил има доста промени, най-малкото се диша спокойно. За два дни престой обиколих доста неща, между които Пантеона, къщата-музей на Захари Стоянов и останките на Сексагинта Приста, които са доста оскъдни, но пък разбрах, че разкопките продължават. Музеят на Баба Тонка беше затворен за ремонт.
В Пантеона снимането беше разрешено. Вътре беше добре поддържан, но отвън е занемарен и осеян с графити. Паркът зад Пантеона, където е било бившето гробище също беше доста запустял. Самият парк изглежда приветлив, ако се разхождаш по алеите, но останалите запазени гробове и гробници са в окаяно състояние – оставени на произвола и пълни с боклуци. Доколкото разбрах от обяснения на русенци Пантеона е издигнат на мястото на разрушените преди това стари гробища поради разрастването на града и след протестите на някои общественици. В него са пренесени костите на погребаните преди това в гробищата възрожденци. Всичко обаче е доста объркващо. Например на едно място има възпоменателна плоча къде е бил гроба на Панайот Хитов, надгробния паметник явно е преместен пред Пантеона, а пък костите му би следвало да са в Пантеона. В прилежащия парк има още много гробници, гробове и възпоменателни табели на възрожденци погребани вътре, което малко или много размива точната представата за мястото на поклонение.
Самият град ми се стори чист и приятен, но това което ми направи впечатление е, че ако мога така да се изразя градът е „обърнал гръб“ на Дунава. Крайдунавският парк беше безличен, а централната част на града и повечето институции са доста отдалечени от реката за разлика от други крайдунавски градове.
След Русе отидох до Басарбовския скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“. Манастирът беше добре поддържан и видимо наскоро претърпял ремонт. Имаше нови парапети и или отремонтирани или току-що изградени помещения в подножието. Перфектното място за кръчма, каквато предполагам, че е целта на ремонта. Няма лошо, ако това е начина да се съхрани и поддържа манастира. От свещеника там разбрах, че съхранени оригинални стенописи няма, но пък в ляво от църквата успях да хвана това. Дали е автентично и какво точно е така и не разбрах.

26.09.2008

Абритус, Червен

На 15-ти септември обиколих Абритус и Червен. За първото не съм сигурен как точно се изписва, защото го срещнах и като Абритос, но засега се доверявам на Уикипедия. На латински наименованието е Abrittus, така че би трябвало варианта с „у“ да е верния.
Римския град беше добре поддържан само в частта, която е до музея, както и в частта на Перистилния комплекс. Другата част беше обрасла и изоставена, като в музея директно ми казаха да не ходя нататък, защото било труднодостъпно и нямало пътеки. Около една трета от градежите пък са напълно разрушени, за да се разчисти място за строежа на Балканфарма. Не знам какъв трябва да си, за да построиш фармацевтичен завод върху античен град и после да сложиш табела, че „Паметниците на културата са мъдроста и опита на човечеството през вековете“ (правописа е запазен), но пък в България примери колкото щеш. Ако ходите нататък освен в музея и експозицията до него друго кой знае какво за гледане няма.
Към Червен тръгнах по разни третокласни пътища, които се оказа, че са тотално сгрешени на картата, като дори на едно кръстовище, за да се ориентирам прибегнах до компас, почти на шега подарен от един приятел преди необиколката. Дълго време карах по планински път, по който едвам имаше място да мине една кола, а пък и двата пъти, когато се случи да се разминавам с някой идващ в обратната посока беше доста интересно.
На крепостта досега не бях ходил и при първото си посещение останах с добри впечатления. Общо взето градежите са доста запазени и горе-долу поддържани. Липсата на бетонни „реставрации“ като в Плиска, Шумен и Царевец до някаква степен са запазили чара и автентичността на мястото. Селото с едноименно име също ме изненада приятно. Ако отивате нататък имайте предвид, че има доста хубави и приятни къщи за отсядане.

25.09.2008

Сборяново

Няма нищо по-хубаво от лошото време особено пък точно когато реших да си дам кратка почивка в необикалянето. Дано само да имам време да наваксам с писанията тук и да поподредя снимките от последния месец.
На 13 септември ходих до Сборяново. Отдавна бях планирал да отида там след като в университета се занимавах около два месеца с разработка върху Свещарската гробница, но все не оставаше време. Резервата ме изненада приятно с наличието на пояснителни табели навсякъде и за всичко и с добре поддържания информационен център. Дано да не е от факта, че е сравнително нов и да остане така и занапред. Освен в Свещарската или т.н. царска гробница ходих и до другите две отворени за посещение. За съжаление и тук снимането беше забранено и никой не можа да ми обясни с какви мотиви. Забраниха ми да снимам и заповедта на директора на музея, с която се забраняваше снимането. Тя пък гласеше, че на нарушителите се отнема техниката. Поради това, а и поради факта, че екскурзоводката през цялото време стоеше плътно до мен и 5-те снимки, които успях да направя са отвратителни. Ако някой иска да види гробницата в детайли да ходи до Исперих и да се изръси 14 кинта. Заслужават си, въпреки че в представите ми от снимки при откриването й ми се виждаше много по-голяма отколкото е в действителност.
От тракийския град до нея, който се предполага че най-вероятно е Хелис не е останало кой знае какво, но пък и голяма част от терена не е разкопан, така че може за в бъдеще да има повече за гледане.
В Демир Баба Теке пък никой не ми попречи да снимам колкото си искам. Вече бях виждал теке в Избул, така че тук това което ме впечатли беше единствено масивния градеж на постройката и стените. Сградата е гробница на ислямски духовен водач. Ходещите там на поклонение оставят около нея част от дрехата си, поради което мястото е осеяно с всякакви шарении навързани по дърветата наоколо.

18.09.2008

Шумен

В Шумен не бях идвал от 91-ва. В сравнение с тогава има доста промени – нови магазини, нови сгради, някои квартали са запустели, но има и някои неща, които не се променят.
Разгледах крепостта – величествена както винаги като изключим грозните бетонни реставрации. Паметникът на трансформърите пък ми се стори по-ужасен и от преди. Чух от шуменци следното – когато го открили всеки гледал недоумяващо и неразбиращо. Архитектът засегнат казал, че сега хората може да не го разбират, но след 50 години ще проумеят какво е имал предвид. Тогава един подхвърлил – „ми ела да си вземеш хонорара след 50 години“. Тази планина от бетон случайно да Ви напомня недоразумението пред НДК? Разгледах и джамията. Случи се точно, когато започваше обедната молитва. Досега не бях присъствал на такова нещо и ми беше доста интересно като изключим един момент, в който в продължение на 10-тина минути се повтаряше едно и също. Снимането вътре разбира се беше забранено.
Запознах се с певеца Петко Захариев, с който се оказахме трети братовчеди. Аз вече съм му фен, предполагам че и той на мен след като пооправих разни неща по кампютъра му. Всъщност рода на баба ми по майчина линия се изселва в Шуменско от Безмер след като последното става румънско и според едно родословно дърво поддържано от един от роднините към днешна дата те (роднините) трябва да наброяват около 160. Стоях в Шумен общо 6 дни, но в повечето от тях се запилях по околните села зает в обикалянето на роднини и опитването на едни ракии и тежки вина. Освен в Шумен бях гост и в Избул, Нови Пазар, Плиска (по наследство имаме някаква нива точно до стария град) и Могила.

15.09.2008

Търговище, Мадара

След почти месец по южното черноморие реших да се преориентирам на север. Въобще това с ходенето на море май трябва да го изместя за ранната пролет или късната есен. И без това на плаж не обичам да ходя (това по цял ден да се пържиш на слънцето в най-голямата жега не мога да го проумея), така че поне извън сезона мога да избегна блъсканицата. Грозотиите от бетон обаче няма да мога. На път за север минах през Созопол като бърз влак през малка гара. Издържах няма и половин час. Въобще тези съвременни недоразумения като Созопол и Несебър оттук нататък смятам да ги пропускам. Предпочитам да ги помня така както си бяха преди 20 години.
В Търговище убих 2 дни. И този път града с нищо не ме впечатли, даже не се вдъхнових да снимам. Единственото хубаво нещо беше една кръчма в стар български стил намираща се до старата църква.
На Мадара направих една обиколка около 5-6 часа. Въпреки че съм ходил там поне 4 пъти, при това 3 пъти през последните 4 години всеки път продължавам да се впечатлявам. Този път за разлика от миналата година бяха махнали скелето от конника и можех да снимам без да ми се пречкат разни железа. Най-накрая от третия опит изкачих стълбите до крепостта. Първия път като се пробвах имаше лед, а втория път на половината път издъхнах и се отказах. Явно сега почивката ми се отразява добре. Пещерите също бяха отворени за разлика от миналата година. Обиколих и светилището, старобългарския манастирски комплекс и римската вила. Ако някой не е ходил на Мадара горещо му препоръчвам да иде.

14.09.2008

Малко Търново, Петрова нива, Бръшлян

Не знам колко често ще успявам да пиша тук къде ходя и какво правя, защото или не остава никакво време или на доста места връзката никаква я няма. Така че в момента започвам с половин месец закъснение, пък ще видя дали ще наваксам.
Както вече писах на 05.09.2008 обиколих Малко Търново, Петрова нива и Бръшлян.
Малко Търново ми се стори уютно малко градче, където човек спокойно може да отиде и да се откъсне от работата и големия град. Пътя от Бургас е малко по-добре от този от Царево. Въпреки че Странджа се води защитена територия за няколко часа пътуване се разминах с 4 товарни камиона с ремаркета пълни с отсечени дърва. До самия път (Царево – Малко Търново) пък имаше две сечища. В градчето има доста запазени стари къщи, като повечето от тях са поддържани. Обиколих градчето заедно с един младеж и една девойка, които търсеха католическата църква. Аз отидох в историческия музей, който представлява три стари къщи, като във всяка се помещаваше различна експозиция. Още на вратата имаше надпис, че печат за 100-те национални обекта се слага само след разглеждане на музея. На въпроса ми защо за да получиш печат че си разгледал обект № 7 – „Малко Търново, Петрова Нива“ трябва да си платиш таксата за музея не ми беше даден смислен отговор. Снимането в първите две експозиции беше забранено. Обяснението беше, че има ценни експонати. Явно ако нещо е ценно, то трябва да остане и колкото се може по-недостъпно за хората, които не могат да платят 4 лева, за да го видят. Пих кафе в центъра, където освен мен единствените други посетители бяха две момичета, които решаваха кръстословица като звъняха по телефона на някой да го питат за думите, които не знаеха.
На Петрова нива досега не бях ходил. Там освен паметника и едно параклисче няма кой знае какво. На картата беше отбелязано, че пътя продължава до някакъв манастир, но аз такова нещо не видях. Гледката обаче си заслужаваше!
Бръшлян пък едва не подминах, но вече един път видял го останах доста повече от предвиденото. Селцето е малко, пълно със стари къщи и успешно развиващо селски туризъм. На центъра имаше табела със всички хора в селото, където можеше да се преспи, снимки на къщите и телефони за връзка. Посетители явно имаше доста съдейки по новите джипове и лъскави коли минавайки от време на време. Повечето стари къщи бяха поддържани, но имаше и такива, които бяха занемарени. Всичко ново се строеше в стар стил. Определено едно хубаво място все още не загубило чара си като Копривщица или Арбанаси.

Следваща страница »